Paul Spingler. A.k.a. “Торбалан”. Учителят ни по английски в гимназията (един от многото, в случая – х`Американец). Беше получил този си прякор заради възголемичките си панталони, които носеше неподходящо високо (над стомаха си!?) и често ходеше с една оранжева риза, която сигурно имаше повече гънки от мозъка на средностатистически възрастен.

Нему се беше паднало да ни преподава А уроците в 11ти клас. Последната година в гимназията е време за… всичко друго, но не и сериозно учене. Но така или иначе, уроците вървяха.

Най-интересното и странно нещо, което видях при него бе, че пишеше оценка 7 за абсолютно безгрешни контролни. И аз се бях сдобил с 1-2 такива (и май още пазя някъде...). А имаше и случай, при който толкова беше харесал нещо в един от класовете , че беше писал на въпросната съученичка 8.

Много полезна част от уроците му бяха идиомите, които са голяма ценност във всеки език и които ние – не-native-speaker-ите трудно усвоявахме, или поне – трудно, извън контекста на съответната държава.

Та в един от тези уроци, в които той се опитваше да налее нещо в тийнейджърските ни глави, а в стаята бе станало доста шумно, се стигна до ситуация, в която на въпрос, който той зададе,  се оказа, че само аз го чувам (защото съм на първия чин) и – съответно – само аз отговарям. И не защото не си зададе въпроса няколко пъти, за да го чуят всички, но просто интересът към него в този момент от аудиторията клонеше към нула.

И тогава, получавайки отговора си от мен, Мистър Спинглър ми каза нещо, което не си спомних може би поне 10 години след това. И то беше: „You’re gonna make something out of yourself!”. И ме сочеше с пръст.

Е, не знам. Времето ще покаже, дали е бил прав. Всъщност, не зная какво е имал предвид и дали някога ще го срещна отново, за да разбера. А и той едва ли помни случката. Но когато си я спомних, години по-късно, както и до ден-днешен, ме кара да се замисля.

Пък някой ден ще разберем. :)

Thanks, Paul!