Последната година минава под знака на съмнително утихналия главен прокурор, който е направо незабележим в сравнение с предишната му роля на главно действащо лице в държавата.

Ако се изключат няколко негови инцидентни прояви, Иван Гешев като че ли го няма. Много бе странно, но той изчезна в края на март миналата година, няколко дни, след след като се обяви за „инструмент на Господа“ и поиска въвеждане на военно положение заради пандемията.

През последните 30 години България е имала запомнящи се главни прокурори – Иван Татарчев (над него е само Господ), Никола Филчев (изживяващ се като самия Господ), Борис Велчев и Сотир Цацаров.

Всички очакваха Иван Гешев да се разгърне с невиждан размах, защото той правеше това цели три години преди да стане шеф на това, което се нарича държавно обвинение. Преди да се провъзгласи за „инструмент Господен“ той успя „да кацне на Луната с дизелов двигател“ (по делото „КТБ“) и вкара сума ти и олигарси в арестите.

Гешев притихна в момента, в който неговите прокурори бяха тръгнали да нахлуват в аптеките, да диктуват политиката на министерствата, бяха се обявили за общодържавен контролен орган, а каскетът на техния началник се появяваше поне по два пъти във всяка новинарска емисия.

Главният ни прокурор изчезна толкова внезапно, почти като Ремедиос Красивата, та бе странно, че никой в началото не забеляза отсъствието на фигурата, която се конкурираше само с коронавируса и Борисов.

Тишината от отсъствието на „инструмента Господен“ изглежда като метафизично, почти религиозно явление, но анализът тепърва предстои. Нужно е да се идентифицира #КОЙ точно е тоя малък бог (по Пратчет), дето го накара да се кротне на дивана през миналата година.

Но кротък или не, Иван Гешев е в Съдебната палата и ще бъде там още пет години и половина. Основният екзистенциален въпрос пред самия Гешев, а и пред всичките парламентарно представени политически партии, е какво да се прави с това присъствие.

Главният ни прокурор често е показвал, че обича да се вписва в историческата митология – като се почне от хайдутите и се стигне до „петорката от Кеймбридж“. Сега обаче той може да почерпи вдъхновение от най-новата ни история и по-точно от действията на своя предшественик и ментор Сотир Цацаров.

За Бойко Борисов и Цветан Цветанов г-н Цацаров беше най-добрият окръжен съдия и те го избраха за главен прокурор, но Борисов тръгна да пада от власт и му се стъжни на секундата. Особено зле му стана на Цветан Цветанов, срещу когото бяха образувани три дела през пролетта на 2013 година, а избраният впоследствие за шеф на ДАНС Делян Пеевски му се заканваше многозначително от парламентарната трибуна. Може би неслучилото се назначение на Пеевски в ДАНС предотврати по-сериозни последствия и за Борисов, и за Цветанов през 2013 г.

Целеустремеността на Цацаров се изпари като априлски сняг, когато първите социологически изследвания през лятото на 2014 година показаха, че Борисов се връща на власт.

След това Цацаров започна да ходи на оперативки с премиера Борисов и цялата съдебна реформа (разбирайте реформата на главния прокурор) бе оставена „за след Цацаров“. И ако Цацаров два пъти е обръщал бухалката, какво пречи това да стори и Гешев?

Историческият прецедент е налице, а моментът за катарзис може да настъпи с първите по-достоверни социологически прогнози около месец преди вота. Особено добър повод за обръщане на бухалката Гешева може да даде служебният кабинет, ако започне да осветява някои схеми на модела „Борисов“.

Въпреки интересните времена, в които живеем, Иван Гешев все още има възможност да избира. Той не е ограничен в рамките на историческите прецеденти и може да изчака формирането на ново правителство след предсрочните избори. Това ще означава, че той е решил да играе на сигурно. Не е напълно изключено Борисов да се върне под някаква форма в Министерския съвет и „инструментът“ да се активира в режима, познат отпреди пандемията.

Ако след предсрочните избори Иван Гешев продължи да играе ролята на „умряла лисица“, това ще е знак, че България ще преживее цели пет години, в които главният ѝ прокурор няма да бъде основна медийна и политическа фигура. Това пак ще е доказателство, че за прокуратурата нещата се свеждат до конюнктура, а не до закон и доказателства.

Коментар на Красен Николов за „Медиапул”, заглавието е на Narod.bg