Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.05.2016 09:49 - Избори. Секции. Чужбина. Съображения.
Автор: boyan Категория: Политика   
Прочетен: 180 Коментари: 0 Гласове:
2



Некои съображения относно гласуването в чужбина

(писани в България)


(каквото и да ти говорят, става дума за пари!)

 

Напоследък темата с гласуването в чужбина стана много горещ картоф, който за момента Президентът реши да извади от огъня и да върне за ново сготвяне.

 

Въпросът с това гласуване (както и с всяко друго) е много прост. Нормално е да имаш право на глас, когато гласуваш за някого, който ще харчи твоите пари. Ако ще харчи чужди пари, можеш да дадеш съвет, но не и да решаваш – просто не би било честно.

 

Какво следва от това?

 

  1. Всеки трябва да може да гласува там, където плаща данъците си.

Съответно, всички емигранти, които трайно не живеят в България, не би трябвало да имат право на глас. Не, плащането на здравни осигуровки от някои, които ползват нашето здравеопазване за някакви по-евтини процедури не се брои. Здравните осигуровки отиват в здравната каса, и в най-добрия случай тези хора биха имали право на глас при решаване на нейните проблеми и въпроси, но не и на всички.

 

Плащане на данъци означава точно това – ДОД, Корпоративен данък, патентен данък, ДДС, акцизи и др.

 

И пак не – пращането на пари на близките в България не дава същото право, независимо от техния обем. Защото техните близки вече гласуват и ползват благата, за които са платили (или не) данъци. Защото получаването на пари от безработни роднини, които тук ползват обществените блага, амортизира обществената инфраструктура и суперструктура, както и обществените услуги, които са достъпни за всички. Ако те са похарчили пари от чужбина тук, като са подпомогнали местния бизнес, пак с малко са допринесли за общото, макар че не са платили данъци върху тези пари.

 

2.      Уседналост

Не намирам за нормално хора, които живеят на **** на географията да искат да гласуват за политици, които ще управляват България. ОК, те имат БГ паспорти, но това не ги прави де факто БГ граждани. Те не плащат данъци тук и колкото и да следят новините, форумите и прочее канали, не усещат нещата от първо лице. Не виждат лицата на хората в България, не виждат ежедневието им, не пазаруват от същите магазини на същите цени и условия. И, в крайна сметка, това, че някой е избрал да живее през 10 часови зони не означава, че държавата му е длъжна и той ще може да получи всички социални услуги, които би получил в България. Ако има посолство/консулство – ОК. Но от там-нататък – няма как при всеки един див пътешественик по света да сложим урна, нали?

Така че претенциите им са, меко казано, неоснователни.

 

Ето защо, нормално е избирателните права да се губят след Х време извън страната. Мисля си, че разумен срок би бил 5 или 3 години, но ефективно, в днешното забързано и динамично време, и 1 г. е достатъчна, за да те откъсне от реалността. А стандартният критерий за уседналост е поне половината време от последната 1 г. и не е измислен от нас.

Прочее, законодателят е усетил този момент и някак естествено е забранил на местни избори да се гласува от хора, които не покриват този критерий. И няма абсолютно никаква причина да не се приложи същото и към националните избори.

 

И още веднъж не – когато емигрантите казват, че ще се върнат в България, „когато нещата се оправят“, то това е фактическото им самопризнание за капитулация. Нещата не „се оправят“ от само себе си. България не е просто територия с 2-3 магистрали и сгради. България е и всички хора, които живеят тук и от нас зависи какво ще оправим, и какво не. Ако им е било твърде трудно тук и са емигрирали – прав им път, свят широк. Но когато дезертираш, не очаквай после да те гледат с добро око. Като ти е толкова зор – заповядай, върни се, донеси нещо ново, поработи тук, дай някакъв принос и тогава имай претенции. Защото, докато някои са в чужбина, други се справят с живота тук всеки ден, ден за ден. И имат право да искат и изискват на изборите.

 

3.      Изключенията

Логично, хората, които са командировани по служебен път, не би следвало да губят правата си, тъй като, въпреки, че те са си дали съгласието да работят извън България, това, понякога, не е най—желаният им избор. Същото и за учащите, които очакваме да си дойдат и да внедрят световните знания у нас.

Същото е валидно и за хората, чийто пари не са в България. Щом те са ги изнесли по офшорни зони и не искат да плащат нормалните данъци за държавата, то те не би трябвало да имат право на глас.

 

Живеем в общество, към което всички имаме отговорности и задължения, за да имаме и права. Ако не сме солидарни, а някои се опитват да са по-хитри от другите, то това не води до общ просперитет, а до частен. Въпреки, че това е конкурентно и показва видим успех, в дългосрочен план не е добре за обществото.

 

Разбира се, проблемът не е само за България. Но това не означава, че България не може да поиска да го разреши по нормален и цивилизован за себе си начин.




Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: boyan
Категория: Други
Прочетен: 122238
Постинги: 42
Коментари: 62
Гласове: 173
Архив
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031