О, ставка!


Трийс` деня младите дружини

по паветата ходят. Сто автомобили

трепетно повтарят на народа зовът.

Пристъпи ужасни! За трийсетий път

гъсти орди лазят покрай парламента

и с домати стрелят, и с разни документи.

Плакат подир плаката! Домат след домат!

Сидеров безумний сочи народа пак

и вика: "Търчете! Тамо са раите!"

И ордите тръгват с викове сърдити,

и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра.

Народът отговаря с викове: Оставка!

И с нов дъжд плакати, освиркване, яйца;

дружините наши, танцуват под дъжда,

викат и отблъскват, без сигнал, без ред,

всякой гледа само да бъде напред

и гърди геройски със вик да надуе,

и един комунист отгоре да оплюе.

Площадите екнат. Депутати грухтят,

закони прокарват – Делян да снабдят.

Идат като тигри, с викове гръмовни

и пак се зарвъщат; българи, свободни

кат лъвове тичат по страшний редут,

не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.

Щурмът е отчаян, отпорът е лют.

Трийс` дни вече викат, но помощ не иде,

от никъде взорът надежда не види

и нови закони не пишат за тях.

Нищо. Те ще стоят със мир и без страх -

кат шъпа хипари под сганта на чалгата.

Талазите идат: "Давайте оставката"!

Последният напън вече е настал.

Тогава Станишев, руский генерал,

ревна гороломно: "Другари и авери,

не давайте България на тез изтрещели!

На вашата сила Доган повери

парламента, бюджета и себе дори!"

При тез думи грозни дружините горди

очакват геройски душманските орди

бесни и шумещи! О, геройски час!

Хората намират себе си тогаз,

патроните липсват, но волите траят,

щикът се пречупва - гърдите остаят

и сладката радост до крак да измрът

пред цяла вселена, на тоз славен рът,

с една смърт юнашка и с една победа.

"България цяла сега нази гледа,

тоя връх висок е: тя ще ни съзре,

ако емигрираме: да мрем по-добре!"

Няма вече молби! Има хекатомба!

Всяки плакат меч е, всяко яйце - бомба,

всяко нещо - удар, всяка душа - плам.

Камъне и дървье изчезнаха там.

"Хващайте домата!" - някой си изкряска

и шопски салати фръкнаха завчаска

кат демони цветни над цветний рояк,

поливат, попиват, с яйцата са пак!

И турците тръпнат, друг път не видели

ведно да скандират деца и големи,

и въздуха цепят със демонский вик.

Боят се обръща на смърт и на щик,

героите наши като скали твърди

желязото срещат с железни си гърди

и фърлят се с песни в свирепата сеч,

като виждат харно, че умират веч...

Но вълни по-нови от орди дивашки

гълтат, потопяват орляка юнашки...

Йоще миг - ще падне и този протест.

Изведнъж Президентът намеси се с чест.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

И днес йощ площадът, щом буря зафаща,

спомня тоз ден бурен, шуми и препраща

славата му дивна като някой ек

от урва на урва и от век на век!